О  Б  У  Ч  Е  Н  И  Е    П  О    Т  Е  Н  И  С    Н  А    М  А  С  А

/в помощ на начинаещите треньори/

Най-после една моя дългогодишна мечта е на път да се сбъдне! И то благодарение не на БФТМ, а благодарение на  ръководството на СКТМ “Корабостроител 92 – Булярд”, гр. Варна, в частност на неговия ст. треньор Цецо Николов! Клубът има вече собствен сайт, в който може да се споделят опита и знанията на всички треньори в нашия спорт, за да помогне всеки с каквото може на стотиците желаещи да се научат и да помогнат на нашите подрастващи правилно да играят любимата игра.

Нина Коцева

С какво трябва да започнем най-напред? Струва ми се, че с:

ХАРАКТЕРИСТИКА НА СПОРТА ТЕНИС НА МАСА

Тенисът на маса е занимателна, общодостъпна спортна игра без ограничения във възрастта. Тя има положително въздействие върху физическото развитие - бързината, ловкостта, издържливостта, усилва функционалните възможности на сърдечно-съдовата и дихателната системи, а също и върху психическото развитие - устойчивост на вниманието, съобразителност, воля на личността.

По отношение на спортното майсторство –  изключително труден високотехничен, психологичен и атлетичен спорт, характеризиращ се с мощна темпова игра с многоходови тактически комбинации.

Характер на движението на тенисиста: Внезапни стартове, спирания в напъди, наклони и извивки с едновременно съчетаване на изпълнение на сложни удари по топката.

Движенията се делят на две групи:

- при подготовка на удара – от предишно изходно положение се застава с крака, тяло и ръка в ново изходно положение за следващ удар. Не трябва да се губи равновесието на тялото. Необходим е къс, точен и бърз подготвителен замах.

- при нанасяне на удара – краката са в постоянно полусгънато положение /така се съхранява маневреността/. OЦТ се пренася напред.  Между отделните точки се прави разхлабване на мускулатурата и правилно издишване.

Изисквания към тенисиста: Съчетание на движения на големите мускулни групи с едва забележими движения на лакътя и китката при постоянно променящо се темпо в играта

Сложна координация, динамика и атлетизъм. Специалисти, работещи в областта на световния тенис на маса доказват, че физическото натоварване на световно първенство е еднакво с това при футбола и баскетбола. Загубата на телесна маса дневно е 2,5 кг. В сравнение с други спортове при тенисистите на маса се отчита повишаване на двигателно-мускулната усетливост и бързината на двигателната реакция.

Как играят най-силните играчи в света: Своевременен старт към топката; двигателни качества /бързина, ловкост, бърза сила и издържливост/ на много високо ниво; умение да се пренастройва психиката в хода на спортната борба и несъкрушима воля за победа при всяка точка; нападателна техника с активно /а не пасивно/ посрещане на началния удар. Но от друга страна всички стилове са показали право на съшествуване – защитен, комплексен, нападателен. Най-рацоиналния стил е мощно, добре балансирано двустранно серийно нападение с къси, сложни начални удари и активното им посрещане.

Само правилното водене на отделните страни от подготовката – физическа, техническа, тактическа, психологическа и теоретична, може да осигури високи спортни резултати на българските тенисисти на маса!  

ФАКТОРИ, ОТ КОИТО ЗАВИСИ СПОРТНОТО РАЗВИТИЕ:

Организацията на учебно-тренировъчния процес с подрастващите трябва да се основава на възрастовите закономерности, защото средствата и методите имат градивен ефект само ако се прилагат съобразно възможностите на растящия организъм. Най-често допусканата грешка е грубо копиране на работата с възрастните.Учебно-тренировъчният процес еднакво силно влияе както положително, така и отрицателно, ако е правилно или грешно приложен.

Естествено развитие на двигателните и физическите възможности – този фактор е много важен в началото, когато организма се развива и усъвършенства функционално, но след като започнат да намаляват темповете, с които той се развива, толкова намалява ролята на този фактор и се увеличава ролята на спортната тренировка.

Спортна тренировка – влияе върху естественото развитие на двигателните и физическите възможности.

Социално-битови – благоприятен спортен климат в семейството.

Възпитание – воля, морал, отговорност.

Всеки един от тези фактори има своята различна тежест през различните периоди на многогодишната спортна подготовка на състезателя по тенис на маса!

СТРУКТУРА НА МНОГОГОДИШНАТА СПОРТНА ПОДГОТОВКА

ЕФЕКТА ОТ ТРЕНИРОВКАТА ПРОЛИЧАВА ОТ ВЕЛИЧИНАТА НА СПОРТНИЯ РЕЗУЛТАТ, КОЕТО Е ЦЕЛТА НА МНОГОГОДИШНИЯ ТРЕНИРОВЪЧЕН ПРОЦЕС.

Методически насоки в многогодишната спортна подготовка: В първите години физическата подготовка представлява основен компонент на тренировката. Учебно-тренировъчната работа е свързана и насочена към осигуряване на всестранно физическо развитие, обогатяване на моториката и разширяване на общата и специалната двигателна култура като предпоставки за успешно спортно усъвършенстване. Въпросът се свежда до средствата и методите, с които се постига резултата!!!  Грешно е ако той се постига като плод на прибързване, на предварително “стеснена” учебно-тренировъчна работа. Твърде ранната спортна специализация /преди 10-12г./ се отразява неблагоприятно върху спортното развитие и усъвършенстване. Децата не физически, а психически се уморяват от еднообразната и продължителна учебно-тренировъчна работа и губят интерес. Ранната специализация обезпечава само първите 3-4г. прираст на резултатите и после темпа на нарастване намалява, след това се стабилизира и накрая се понижава. Следователно специализираната тренировка ще бъде максимално ефективна, ако започне 3-4г. преди оптималната възраст за постигане на високи спортни резултати, а при тениса на маса тя е около 17г. възраст. Т.е. специализираната тренировка в нашия спорт е ефективна от 13-14г. възраст. Изключително важни са принципите повторност и постепенност в съвременната методика. Решаващи са количеството упражнения, плътността на тренировката, скоростта на движенията. Прекомерното повишаване на обема или на интензивността винаги става за сметка на едното – всичко трябва да се балансира.

ЕТАП  НА  ПРЕДВАРИТЕЛНА  СПОРТНА  ПОДГОТОВКА

                Децата, обучавани в този етап са  между 6 и 8-годишни. Отговорният спортен педагог трябва да е запознат с морфофункционалните и координационно-двигателните характеристики на подрастващите от тази възрастова група.

Дихателна система  Децата дишат по-неикономично. Усвояват 2-3 пъти по-малко кислород за времето на едно сърдечно съкращение в сравнение с възрастните. До начална училищна възраст има еднаква продължителност на вдишване и издишване, а след това издишването и дихателната пауза се удължават.

                Кръвообращение: Възстановителният период на честотата на сърдечните удари при децата е по-малък, отколкото при възрастните; преобладава тонуса на симпатикуса, но с напредване на възрастта двата дяла се регулират.

                Опорно-двигателен апарат: В костите на децата има много повече органични вещества, отколкото неорганични и това обуславя по-голямата гъвкавост и по-голямата опасност от поява на деформации. Мускулите на детето съдържат много повече вода и по-малко плътна маса – еластичността и възбудимостта им става много добра чак след 10-годишна възраст.

                Нервна система: Детската психика в 7-8-годишните се характеризира с неустойчивост на ЦНС. Преобладават възбудните процеси, настроението е неустойчиво, поведението е неуравновесено. Вниманието също е неустойчиво и трябва да се насочи първо върху най-основните неща.Преди да са изслушали обясненията започват действия и изпълняват движенията неточно. Имат предимно образно мислене и затова словесните обяснения трябва да са образни и да предизвикват асоциация с предварително изживени двигателни действия. Възбудимостта и подвижността на нервните процеси е голяма и затова лесно се образуват условни рефлекси и постепенно могат да се формират двигателни навици със сложна координация. При системни занимания с физически упражнения от най-разнообразен характер се установяват функционални връзки между различните участъци на кората на главния мозък и тези деца вече съгласуват движенията си.

- психомоторика - В този възрастов период се поставят основите на бързина на простата реакция, максимална честота на движенията и равновесна устойчивост.

- сетивно-познавателни параметри - В този период сензитивен характер има развитието на двигателната усетливост /регулира амплитудата и мускулното напрежение в изпълнение на движението/, пространствената ориентация и ориентацията в движение. Забавя се само развитието на представата за движение – тя се усъвършенства в следващия възрастов период.

- емоционално-волеви параметри - Във възрастта на 7-8-годишните волевите усилия са краткотрайни и ситуативни. Децата реагират главно емоционално и имат игрова насоченост.

                Двигателни възможности: През този период съществуват оптимални възможности за развитие на бързина, ловкост и гъвкавост поради голямата подвижностна нервните процеси. Двигателните качества трябва да се развиват комплексно, както и в непосредствена връзка с изгражданите двигателни навици и умения. Тук по-лесно се понасят занимания с голям обем и по-трудно такива с голяма интензивност. Трябва да доминира разностранната подготовка. Момчетата са с по-големи стойности на бързинаи сила, а момичетата – на гъвкавост, чувство за ритъм и пластичност на движенията. За тази възраст най-подходящо е да се използват упражнения с динамичен характер. Двигателната дейност при натоварването трябва непременно да се контролира от треньора, тъй като децата под въздействието на емоциите не могат да преценят сами реалното натоварване. Абсолютно противопоказни са: упражнения с голямо напрежение и сила /увреждат хрущяла в края на дългите кости/; подскоци върху твърд терен; хвърляне и вдигане на тежки предмети; продължителни сядания и стоежи /изкривяват гръбначния стълб/; продължително физическо и психическо напрежение /увреждат детското сърце/; силови упражнения със задържане на дишането; многократни пробягвания на къси отсечки без достатъчен отдих /поради недостатъчно развитие на дихателния апарат/; еднообразни или дълготраещи упражнения /понеже спада работоспособността на нервните клетки/.

Методически насоки в етапа на предварителна спортна подготовка

ФИЗИЧЕСКА ПОДГОТОВКА

                В работата за физическа подготовка изключително важни са принципите постепенност и повторност. Решаващи са броя на упражненията, скоростта на движенията, плътността на тренировката. Обема и интензивността са обратнопропорционални.

                Работи се главно за ОФП и основните средства за това са:

ü  елементи от гимнастиката;

ü  елементи от леката атлетика;

ü  подвижни игри – с бягане, подскачане, провиране;

ü  щафетни игри;

ü  имитационни упражнения /за работа с крака, ръка, контрол върху ОЦТ/;

ü  състезателни игри с жонглиране.

Във всяко трнировъчно занимание може да се работи за едно двигателно качество в комбинация с работа за гъвкавост или може да се проведе кръгова тренировка за комплексно развитие на повече двигателни качества.

                Системното спортно-педагогическо въздействие влияе върху развитието на двигателните качества, но същевременно спортната тренировка не изменя генетично-предопределената закономерност на възрастовото развитие на отделните компоненти на двигателните способности – затова те се развиват и при нетрениращите деца, но с по-слаб израз. Границите на ускорено развитие на двигателните качества са значително по-широки при момчетата /през цялата детско-юношеска възраст/. При момичетата този процес е по-концентриран и практически приключва през младшата възраст, т.е. към 13-14г.

Някои правила:

ü  бързина, ловкост, координация се развиват, когато детето има много енергия – т.е. в началото на тренировката;

ü  за развиване на обща сила се правят упражнения, при които се използва тялото като тренажор; за сила се работи в края на основната част на тренировката;

ü  за развиване на обща издържливост се прави леко бягане /под строг контрол от страна на треньора/, най-добре сред природата като продължителността на бягането постепенно се удължава при оставаща ниска интензивност. При най-малките се започва с 10минутен джогинг /леко бягане, по-близко до ходенето/ и се провежда в края на тренировката.

                Времето, отделено за ОФП през този етап трябва да е повече от времето, отделено за ТхП. Във всяка една част от тренировката трябва да има работа за развитие на двигателни качества: Загряването започва с комплекс от общоразвиващи упражнения и завършва с динамичен стречинг. В основната част съществен дял има работата за развитие на двигателни качества. В заключителната част се правят упражнения за гъвкавост.

ТЕХНИЧЕСКА ПОДГОТОВКА

Основна цел: Изграждане на правилна основа на техниката на игра с ракетата, на техниката на игра с краката, подвижност и липса на напрежение в тялото.

                Работата по техническата подготовка на децата е системна, целенасочена, планова. Тренировъчните занимания трябва методично да се подготвят в поредица, а не да са импровизирани. Те са функция на определена програма – предвиждане на различните етапи, които трябва да се преминат, за да се постигнат поставените цели.

                Основна форма на работа - груповия урок в 3 части /подготвителна, основна, заключителна/;

                Седмичен цикъл - 2 или 3 пъти, като заниманието е комбинирано в основната си част с ОФП и ТхП;

                Обем на едно занимание - до 60 минути, като интензивността е малка;

                Годишен цикъл - един, няма отделни периоди, работи се по програма.

Отношението към децата е добронамерено, но сериозно, без толериране и специално отношение към някой. Изисква се дисциплина и уважение към личността. Необходим е контакт с родителите и обратна връзка за информация. При постепенното усложняване на работата по-слабохарактерните и по-немотивираните отпадат. Останалите изграждат трайни навици за спортна дейност. Младите спортисти трябва:

-          да са мотивирани да се научат;

-          да имат амбиция да побеждават.

От добрите качества на спортния педагог зависи дали тези две изисквания ще са налице.

                Обучението в техниката на тениса на маса в етапа на предварителна спортна подготовка е подражателен тип. Треньора съставя упражнения, които се повтарят от децата, мотивира ги за старателно изпълнение и коригира грешките. Упражненията се съобразяват и адаптират към равнището на играчите по скорост на изпълнение, точност и тази адаптация следва тяхното развитие и е последователна. Детето в този етап при техническото обучение е поставено в съревнование само със себе си.

                Много внимание се отделя за полагане на правилна основна техника, за да не се губи време в юношеска възраст за поправяне на грешки.

                В този етап обучението се осъществява преобладаващо срещу “права” топка и с подаване на “права” топка. Важно е да се спазват фазите за изграждане на двигателния навик и тези фази трябва постепенно да се минават в отделните тренировки:

                I фаза - зрителна представа. Изяснява се мястото на удара в играта. Демонстриране и обяснение на основните моменти от изпълнението;

II фаза - двигателна представа. Създават се първоначални умения първо с имитации без топка, а после с удари при облекчени условия – отначало се наблюдава стегнатост, излишни движения, неправилен хват, неправилно пренасяне на тежестта. Натрупването на по-голям брой първоначални умения е най-важното по изграждане на двигателния навик.Целта е чрез съзнателно повторение да се автоматизира движението.

                III фаза - затвърдяване и автоматизиране. Автоматизирането на движението се извършва бавно и вълнообразно, а не равномерно. Тази фаза от изграждането на двигателния навик продължава и в етапа на началната спортна подготовка, съобразно възрастовите особености на по-големите деца.

                Основните средства за обучение в техниката са специално-подготвителните упражнения /с много топки, имитации, със спомагателни уреди – висулки, дъски под наклон и др./ и общо-подготвителните упражнения / те неутрализират еднообразието и използват елементи от леката атлетика/.

                При децата до 9год. всяко упражнение трябва да продължава максимално 5-6ми нути и след това се задава коренно противоположно с цел поддържане на интереса.

Основни теми от техническото обучение в етапа на предварителна спортна подготовка

1.       Техника на играта с топка, без ракета

2.       Техника на играта с ракета, без топка

3.       Техника на играта с топка и с ракета без маса

4.       Обратен и дланен плосък удар – техника на игра с крака

5.       Работа за точност /по диагонал и права/ с обратен и дланен плосък удар

6.       Връзка между обратния и дланния плосък удар – техника на игра с крака

7.       Техника на изпълнение на началните удари – обратен и дланен плосък

8.       Връзка между началните удари и плоските удари – игра по цяла маса

9.       Запознаване с правилата на играта – тематични игри

10.    Запознаване с видовете въртене на топката в тениса на маса

11.    Дланен и обратен изтеглен удар спещу топка без въртене.

В края на учебно-тренировъчната година, след преминаване на съответните тестове се прави специален подбор. Наблюдава се наличието на целеустременост, трудолюбие, емоционална устойчивост. Търси се състезателната страст. Следи се за правилен хват и изходно положение, подвижност и липса на напрежение в тялото при изпълнение на ударите, добра координация.

Документация на треньора за предварителната спортна подготовка

Както вече бе споменато – тренировките трябва да се подготвят в поредица, а не да са импровизирани. Тренировките са функция на определена програма, която е в основата на годишен план на обучение в етапа на предварителната спортна подготовка. Тъй като тренировъчните занимания в този етап не зависят от периодиката, съобразена с навлизането в спортна форма и понеже в края на етапа предстои специален подбор – тук не е необходим перспективен план. Годишният план е изграден върху програмата, в която са залегнали всички теми за обучение в основна техника /посочени по-горе/. Те са разпределени по месеци и към тях са включени и темите за работа върху общата физическа подготовка и развитието на основните двигателни качества – главно скоростно-силови, обща издържливост и обща сила /съобразени с възрастта на децата/. Въз основа на годишния се разработва месечен работен план. В него се уточняват целта и задачите, които трябва да се решат за месеца, основното съдържание на тренировките за 4 седмици и характера на основните средства и методи на въздействие. В края на всяка тема от техническото обучение се предвиждат тестувания ,за да се провери обективно степента на усвоеност на елементите. При условие, че се провеждат 2 занимания седмично, то месечния работен план трябва да обхваща 8 занимания. На неговата база се разработва план за всяка тренировка – в него в пълни подробности се планува съдържанието на 1 тренировка с подготвителна, основна и заключителна част. Съдържанието зависи от задачите и насочеността на тренировката.

                Освен планиране, треньорът  трябва да провежда и текущ отчет за отделната тренировка и за месеца. В тези отчети се следи за постиженията и трудностите при усвояване на материала, а след това въз основа на тях се коригират и актуализират плановете.